ВЪВЕДЕНИЕ

До краят на 2008г. инструментите на Федералният Резерв  за конвенционална парична политика ,  лихвени  проценти по федералните фондове са на своята ефективната долна граница (в диапазон от 0 до 0,25%) , тъй като икономиката се намира в разгара на финансова криза и дълбока рецесия. В резултат на това централните банкери в САЩ се обърнаха към нетрадиционни подходи в политиките за подкрепа на възстановяването. FOMC се фокусира върху придобиването на по-дългосрочни ценни книжа – основно държавни ценни книжа на US и ипотечни ценни книжа гарантирани от GSE (Fannie Mae ,Freddie Mac) и Ginnie Mae . В резултат на тези програми (LSAP1,LSAP2,MEP и LSAP3) баланса на ФЕД се разшири от около 800 милиарда до близо 4.5 трилиона сега.

 След краят и на последната програма за покупки ,  FOMC подържа баланса , чрез рефинансиране на главниците от притежаваните от него активи. През 2016 тази политика води до закупуване на 387 милиарда MBS от GSE и Ginnie Mae и 216 милиарда държавни ценни книжа на US. На заседанието си през декември 2015 г., FOMC решава, че икономическите условия и перспективи оправдават започването на процеса на нормализиране на политика и Комитета гласува за повишаване на целеви диапазон на лихвата по федералните фондове, първата промяна от декември 2008 г., казаха също , че ще продължат да реинвестира главниците , докато нормализирането на нивото на федералните лихвени проценти е „well under way”  В  Политика Нормализиране  Принципи и Планове от септември 2014г.се казва  „Комитетът възнамерява да намали ценните книжа на Федералния резерв с постепенен и предвидим начин на първо място, като се прекрати реинвестирането изплащане на главницата на ценни книжа, държани в SOMA”. В стенограмата от заседанието  на  FOMC от март 2017 г. се съобщи за обсъждане на въпроси свързани с потенциални промени в политиката на Комитета за реинвестиране на плащания по главница от ценни книжа, държани в SOMA . Следейки комуникацията на членовете на FOMC , ще се опитам в този блог да изложа различни възможни варианти за промяна в политиката на управление на баланса на ФЕД . 

ОСНОВНИ ДВЕ СТРАТЕГИИ

След като краткосрочният лихвен процент е удобно отдалечен от ефективната му долна граница, съществуват общо два вида политически стратегии, които биха могли да бъдат разгледани. Използването на баланса като активен независим втори инструмент, допълващ краткосрочния лихвен процент. Тази стратегия ще се стреми да се възползва от начините, по които балансът може да засегне определени аспекти на икономиката или финансовите пазари по различен начин от краткосрочния процент. Всички разлики в ефектите могат да се дължат на факта, че балансът по-директно, макар и не непременно по-точно, влияе върху срочните премии по дългосрочни ценни книжа, докато краткосрочният процент по-пряко влияе на лихвените проценти на паричния пазар. Стратегия  която дава предимство на лихвите по федералните фондове , като  единственото активно средство. След като нормализирането на федералните фондове отговаря на теста на „well under way” това да доведе до прекратяване на настоящата политика за реинвестиране, балансът ще бъде зададен на автопилот, смалявайки се постепенно и предвидимо, докато бъде достигнато ново нормално ниво. Според тази стратегия балансът може да се използва като активен инструмент само ако неблагоприятни шокове принуждават ФЕД да  върне краткосрочните лихвите към ефективната долна граница.

ключови сценарии обсъждани от ФЕД   : 1.Прекратяване на реинвестирането -  да зависи от датата, количествен праг или задействане, свързан с целевия диапазон за размера на федералните фондове  или да зависи от икономическите условия;2.Постепенното прекратяване на реинвестициите или на тяхното приключване едновременно, както и дали използването на същия подход би било подходящо както за US ценни книжа, така и за MBS.

Консенсус - Почти всички участници се съгласиха, че намеренията на Комитета по отношение на политиката за реинвестиране трябва да бъдат съобщени на обществеността преди да са настъпили действителни промени.

 

 

КОМУНИКАЦИЯ НА ЧЛЕНОВЕ НА FOMC

Джанет Йелън пресконференция 15/03/2017 Q&A сесията. Тя подчерта , че таргетирането на лихвеният процент по федералните фондове  е желания от комитета активен инструмент за провеждане на парична политика. Тя добави , че ФЕД има много повече опит с краткосрочния процент и по – добра представа за въздействието му върху икономиката. Йелън не подкрепя достигането на определено ниво на лихвеният процент на федералните фондове , като комуникация за старт на нормализиране на баланса.

Лаел Брайнард в своя реч казва , че и двата политически инструмента са в общи линии сходни в начините, по които те влияят върху икономиката, като косвено променят нивото на лихвените проценти, използвани за финансиране на покупки от домакинства и предприятия. Тези промени в лихвения процент също оказват влияние върху цените на активите и по този начин върху богатството на домакинствата, както и върху обменната стойност на долара и по този начин върху нетния износ и основните цени на вноса. Въпреки това , тя също отбелязва , че влиянието на краткосрочния процент е много по-добре разбрано и широко тествано. Накратко, целесъобразно да се съсредоточи политиката върху инструмента, чиито ефекти са по-добре разбрани от политиците и от обществеността при обстоятелства, при които инструментите до голяма степен заместват един с друг.

Страхът от нулевата долна граница Чарлз Евънс . Според прогнозите SEP от март в по-дългосрочен план номиналният лихвен процент на фондовете е около 3 , ако паричната политика започне следващия цикъл на облекчаване от това ниво ФЕД , ще разполага само 300 базисни пункта , преди да достигнат нулевата долна граница - 200 базисни пункта по-малко , в сравнение с 500 от които започна през 2007 г. Въпроса е , че никой незнае кога точно ФЕД може да се окаже в положение да създава акомодация вместо да я премахва . Относно баланса политика свързана с активно използване на краткосрочните лихви , може да даде възможност на ФЕД по- бързо да се отдалечи от ZLB.

Вижданията Нийл Кашкари е ,че следващо действие от FOMC трябва да бъде публикуване на подробен план, който обяснява как и кога ще започне да се нормализира баланса . Той иска ФЕД да види първо пазарните реакции и след това да се върне към използването на лихвения процент на федералните фондове, за да се премахне  паричната акомодация, когато данните го изискват.

Уилям Дъдли  очаква обявяването от FOMC решение за промяна в политиката за реинвестиране да доведе до повишаване на по- дългосрочните лихвени проценти  и донякъде затягане на финансовите условия, точно както по-ранните покупки понижиха дългосрочните лихвени проценти. Той предполага , че финансовите условия ще се затегнат с повече, ако по-рано и по-рязко приключат реинвестициите. Това предполага, че по-добър курс може да бъде постепенното и предвидимо намаляване на реинвестициите. Неговото мнение е че намаляването на баланса на Федералния резерв и повишаването на краткосрочните лихвени проценти са два различни, но свързани, начина за премахване на акомодацията в паричната политика. Той казва , че когато започне приключването на реинвестирането, ще трябва ФЕД да разгледа последиците за подходящата траектория на краткосрочните лихвени проценти. Това според него значи , че FOMC може в бъдеще да избегне повишаването на лихвените проценти в същото време , когато започва процес на свиване на портфолиото от активи в баланса си”малка пауза” .

Според Лорета Мастер, ако икономическите условия се развият, спрямо предвижданията, ФЕД  ще се чувства комфортно да промени политика за реинвестиране тази година. Прекратяването на реинвестициите е първа стъпка към намаляване на размера на баланса и връщане на състава му от предимно US  държавни ценни книжа .

Джеймс Булард заявява, че FOMC е в по-добра позиция, за да позволи реинвестирането да приключи или да намали по друг начин размера на баланса.  Той отбеляза, че настоящата политика нарушава кривата на доходност „Настоящата политика на FOMC оказва известен натиск върху краткосрочния край на кривата на доходност чрез действителни и планирани движения на лихвения процент. В същото време настоящата политика поставя натиск надолу върху дългосрочния край на кривата на доходност, като поддържа баланс от 4,47 трилиона ”  Прогнозата на St. Louis Fed FFR  показва , че те биха толерирали намаляване на баланса като активен инструмент без да се разчита на краткосрочните лихви в бъдеще .

Стенли Фишер обръща внимание на евентуалната реакция на пазарите  и дали очакванията на основните играчи е в синхрон с плановете на ФЕД . Според  Първични дилъри реинвестирането ще се намали постепенно , медианата прогноза от март 2017 е ,че лихвите на федералните фондове ще са 1.63% ,когато комисията за първи път обявява промяна в политиката си за реинвестиране. Прогнозите са , че това ще се случи Q1 2018 (21%) а 41%  смятат , че баланса ще се нормализира до нива  3500-4000 в краят на 2019г. ако икономиката се развива спрямо очакванията далеч от ZLB.  Заедно с прогнозите от Survey of Market Participants , Стенли Фишер е на мнение , че има по-малка вероятност да се сблъскаме с големи пазарни смущения.

В своя реч  Ерик Розенгрен твърди, че структурни промени в икономиката
може да наложи по-често използване на мащабни покупки на активи по време на рецесия. Аргумента е , че комбинацията от ниска инфлация, нисък темп на растеж на производителността и бавен растеж на населението може да означава икономика, в която равновесни краткосрочни лихвени проценти остават сравнително ниски според историческите стандарти. Според него при политика на нормализиране използването на краткосрочните лихвени проценти трябва да бъде основният инструмент, а намаляването на баланса трябва да е чрез много постепенно свиване обемът на реинвестираните ценни книжа .

Друг основен дебат сред членовете на FOMC е , колко голям трябва да бъде баланса на ФЕД в дългосрочен план? Голяма част от членовете подкрепят размишленията по тази тема на бившия председател Бен Бернанке . Според сценарият на Бернанке в крайна сметка може да е нужно само  умерено намаляване на баланса, което намалява неотложността за започване на процеса . Поради причини за прозрачност и предвидимост, когато FOMC обявява края на реинвестирането, тя следва също така да предостави насоки за окончателния размер и състава на баланса. Нарастването на търсенето на валута(от около 800$ милиарда до 1.5$ трилиона в наши дни ) от страна на обществеността е една от причините, поради която ФЕД ще се нуждае от по-голям баланс за неопределено време. Поради нарастващия номинален БВП, ниските лихвени проценти, увеличеното външно търсене на долари и други фактори, според изчисленията на персонала на ФЕД, размерът на парите в обръщение ще нарасне до 2,5$ трилиона през следващото десетилетие. Друга основна сметка в пасивите на баланса на ФЕД са банковите резерви. Тук въпросът е какво ниво на банковите резерви би било необходимо, за да може Федералният резерв да продължи да прилага паричната политика по настоящи методи на “floor system”? Бернанке смята , че банковите резерви изглежда вероятно да надхвърлят 1 трилион долара днес и да нарастват в бъдеще. Като се вземе предвид и търсенето на валута, не е неразумно да се твърди, че оптималният размер на салдото на ФЕД понастоящем е по-голям от 2,5$ трилиона и може да достигне 4 трилиона долара или повече през следващото десетилетие.

Базов сценарий за бъдещият път на портфолиото на SOMA според Survey  of  Primary  Dealers  and  the  Survey  of  Market  Participants 

ЗАКЮЧЕНИЕ

Първо, комуникацията в областта на политиката ще бъде улеснена, а рискът от смущения на пазара ще се сведе до минимум, ако свиването на баланса, след като започне, е пасивно и предвидимо(най- вероятно ще се зададе фиксирана месечна стойност ). Второ, прекратяване на реинвестирането , ще зависи от качествен фактор (ако икономическите условия се развиват според очакванията на ФЕД .Например Q4 2017).Трето , активно управление на баланса е възможно при определени фрикции на икономиката (например FOMC би могъл да отговори на развиващите се условия чрез повторно стартиране на реинвестирането в даден момент или може да промени темпото, при което реинвестирането е прекратено). Четвърто , размерът на падежиращите US Treasuries е лесен за прогнозиране , докато при MBS е трудно за изчисление . В бъдеще(след 2019) MBS ще бъдат оставяни да падежират  а с плащанията от тях ще се реинвестират в US Treasuries, по този начин баланса ще се състои главно от US ценни книжа .Пето, краткосрочните лихви ще се покачват постепенно поне докато политиката на други водещи централни  банки остава силно гъвкава (ефекта на силният долар) . Накрая, от икономиката да се развива според очакванията се има предвид прогнозите на участниците в FOMC (SEP) или реален GDP около 2 % дългосрочно , симетрична инфлация около 2% (според PCE), ниво на безработица м/у 4.5-5%, стабилна финансова система и балансирани рискове (международни и вътрешни).

Благодаря за Вниманието

 

Видях блога ти в facebook , и си направих регистрация за да ти кажа , че анализът ти е добър , ама много дълг .

по сбито за напред

Това как ще повлияе на долара?!

Бай Тръмп казва какво ще става с долара!

Чудесен и обстоен анализ :)

Фед печата пари и създава балони , това е истината

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ СПОРЕД ТЕБ ПРЕЗ МЕСЕЦ МАЙ НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ФЕД?

Възнамерявам да напиша следващия ми блог на тема история на ФЕД и структура , но може да публикувам и материя по повод коментара на nananana преди срещата на ФЕД

Само така и за напред Пепи

търгувате ли активно ? Или само анализчета правите

Имам реална сметка от около година и половина . За анализчетата, ще се постарая за в бъдеще да подобря качеството

https://www.ft/content/ec025254-265b-11e7-8691-d5f7e0cd0a16 , това е статия в Financial Times по същата тема